Hello

Винаги ми е доставяло огромно удоволствие да пиша. Предпочитам го пред говоренето. По-подредено е, по-чисто, по-лесно и по-безопасно. Е, поне в повечето случаи. Дори четенето ми допада по-малко, макар че чета безобразно много, а пиша сравнително рядко. Но аз и уча повече, отколкото се излежавам в ужасно мекото и топло легло с един определен човек, работя повече, отколкото пътувам и други подобни абсурди. Истината е, че обожавам да чета, но писането има поне едно солидно преимущество – няма я опасността от потресаващи завършеци на иначе чудесно разказани истории. Все още се вбесявам, като се сетя как се развиха нещата във „Война и мир”. А книгата, която дочетох преди два дни... По дяволите! Но не, не, за нея евентуално след време, раните са твърде пресни. Друг е въпросът, че най-малкото не съм велик разказвач. Oh well…

И така, назад във времето могат да се открият безброй поеми, писани в час по химия на последните страници на някоя тетрадка, разказчета, надраскани в метрото в някой тефтер или на хвърчащи листове, доста започнати дневници, дори десетина глави от нещо, замислено като роман. Днес, уви, повечето от тях са завинаги изгубени, изхвърлени, унищожени, голяма част – никога непрочетени. За да не се губи нищо повече, ще пиша тук. Такъв е планът. Точно сега интересни неща предстои да се случат, други вече се случват -- в главата ми, в живота ми, в света... Материал за писане ще има в излишък, дано само не липсва време.

Starting now…