Some thoughts № 1

Not again… Моментално оставих лаптопа и кафето, изритах одеалото и хукнах към балкона. Излязох с гръм и трясък с ясната цел да изгоня поредната групичка нагли пернати, решили, че е съвсем в реда на нещата да вдигат шум, да цапат безобразно и да вършат всякакви други птичи работи на нашия балкон. Учудващо е колко мизерия могат да причинят за отрицателно време някакви гълъби. Пилета... Something has to be done.

След успешното прогонване на натрапниците (за момента), с лека изненада установих, че навън вали и цялата картина пред мен всъщност е особено красива. Не ме бива в описанията, но беше нещо такова: черни облаци точно над блока и докъдето ми стига погледа на юг, късчета чисто небе на север, през които се процеждат последните слънчеви лъчи, бледа дъга някъде там, планините в далечината с малко повече въображение минават за The Misty Мountains, а хора не се виждат никъде. И просто така аргументите „за” спечелиха убедителна преднина пред тези „против” и аз съвсем искрено реших, че да се живее на 12-я етаж е чудесно. Тогава изключих.

Не знам колко точно време прекарах в съзерцателното състояние, подобно на лек транс, но в някакъв момент забелязах, че съм доста мокра, че дъждът не просто вали, ами направо се излива като за последно с тонове, че късчетата чисто небе са изчезнали безследно и че е съвършено тъмно. В общи линии беше настанал потоп и се наложи да се прибера. Да не говорим, че идеята да ме удари гръм, да се преметна през парапета и да се размажа на паважа, ми се стори твърде ужасна.

Вместо това много доволна се размазах на дивана, тъй като от векове не се беше случвало да прекарам някакво време без да мисля за около 500 000 неща едновременно. И беше така хубаво... В последно време мисля толкова нездравословно много, че понякога всичко се превръща в гадна каша и правя/казвам откровено тъпи неща. Като вчера. Н е  м и  с е  м и с л и. Междувременно за два месеца успях да си  отгледам чисто нова параноя, която в момента е с размерите на червен гигант. Приблизително. За нея – в Some thoughts № 2.

Дъждът спря да се излива, сега вали лекичко, а светкавици разцепват небето само в далечината (към Мордор). Все още не се виждат никакви звезди, но с всички светещи прозорци, реклами и всякакви неща се чувствам почти като в LA.